Сексът винаги е бил част от Tom Ford. При Haider Ackermann обаче той постепенно сменя тона си.
За пролет-лято 2027 дизайнерът показва една от най-уверените си колекции за къщата досега и продължава да изследва сексуалността, но без да се опитва да възпроизведе онази нейна версия, която превърна името Tom Ford в символ на 90-те и началото на новия век.
Ревюто се проведе в полутъмно пространство, обградено с огледала, в което моделите се появяваха по няколко наведнъж, а отраженията им постоянно удвояваха случващото се. Ackermann обяснява, в бележките към колекцията, че търси усещането. Че нещо вече се е случило или предстои да се случи. Резултатът беше по-близък до сцена от нощен живот, отколкото до традиционен подиум – момент, в който хората се наблюдават, срещат погледи и продължават напред.
В основата на колекцията стои тялото. Бански и бодита с дълбоки изрязвания, прозрачни поли, бельо, носено като част от визията, и сака върху гола кожа оставят малко място за съмнение по отношение на тематиката. Но голотата тук не изглежда като лесна провокация. Тя е част от играта между показването и дистанцията.
Ackermann сам определя съблазънта като един от фундаментите на къщата, но този сезон я доближава до усещането за … опасност. В неговата интерпретация най-сексуален се оказва жестът да разкриеш тялото, без непременно да го предлагаш на чуждия поглед.
Това е и една от основните разлики между неговия Tom Ford и този на самия Ford.
При Ford сексуалността често беше категорична и демонстративна. Тя идваше с увереността на човек, който знае, че е наблюдаван, и управлява вниманието в стаята. Ackermann запазва самоувереността, но премахва част от спектакъла около нея. Неговите герои не изглеждат така, сякаш са се облекли, за да бъдат гледани. По-скоро позволяват това да се случи.
Затова и най-силните моменти в SS27 не са непременно най-разголените. Колекцията работи чрез контраста между почти липсваща дреха и прецизна конструкция. Строги сака и дълги палта застават до минимални бански, прозрачни материи и бельо. Мекотата на кашмира и коприната среща кожа и деним. Дрехи, които очевидно принадлежат на света на лукса, са носени с почти демонстративна небрежност.
И точно тук Ackermann е в собствената си територия.
Кройката остава един от най-силните му инструменти. При Tom Ford тя му позволява да свърже собствената си чувствителност към издължения силует и прецизно изграденото сако с идеята за физическа привлекателност, върху която марката е изградена. Това важи еднакво за мъжете и жените в колекцията – границата между строгост и чувственост постоянно се размива.
Цветът също идва на точните места. След черното, белите и приглушените тонове се появяват наситено синьо и ярко червено, включително вечерните рокли в края на колекцията. Няма нужда от много декоративни жестове. Силуетът, кожата и начинът, по който дрехата се движи около тялото, вършат по-голямата част от работата.
След няколко сезона начело на Tom Ford вече е по-ясно и какво Ackermann отказва да прави.
Той не превръща архива на Ford в списък със задължителни цитати и не се опитва да пресъздава Gucci от 90-те през друга марка. Вместо това търси причината тези образи да продължават да имат силата, която имат. Сексът, нощта, безупречният костюм и голата кожа остават, но вече работят по различен начин.
Това развитие се вижда още от първите му колекции за къщата. При SS26 Ackermann вече говореше за привличането като за игра, в която човек е напълно наясно със собственото си присъствие, но отказва да го превръща в представление. Година по-късно тази идея е станала значително по-уверена.
И може би точно затова SS27 изглежда толкова убедително. Ackermann вече не търси Tom Ford в най-разпознаваемите му образи, а в напрежението, което винаги е стояло зад тях.
Той не отнема секса от къщата. Прави го по-бавен, по-тих и много по-опасен – в голата кожа под перфектното сако, в роклята, която се движи една секунда по-дълго, отколкото трябва, и в усещането, че най-силното желание е онова, което не се разкрива докрай.