Четвъртият ден на Paris Fashion Week започна с романтиката на Chloé и завърши с много по-тъмните и театрални светове на Rick Owens и Schiaparelli. Между тях Carven показа първата колекция на Kai Nesselrath, Pierpaolo Piccioli продължи да пренарежда Balenciaga, а Cecilie Bahnsen потърси по-ежедневна версия на своята характерна женственост.
Chloé
При Chloé Chemena Kamali продължи линията, която само за няколко сезона отново постави къщата сред най-обсъжданите имена в Париж. Колекцията, озаглавена „Obsession“, беше изградена около английска бродерия, дантела, прозрачност, бельо, обемни ръкави, дълги рокли и огромни шапки. До тях се появиха по-строги костюми и силно уголемени дъждобрани, които дадоха повече характер на познатата лекота на Chloé.
Тук архивът вече не стои на преден план. Kamali го използва свободно и без необходимост да подчертава всяка препратка. Резултатът е колекция, която остава вярна на историята на къщата, но вече носи достатъчно ясно нейния собствен почерк. На финала дизайнерката получи овации на крака, а дебютът на Apple Martin на подиума добави и неизбежния попкултурен момент.
Carven
След Chloé вниманието се премести към Carven, където Kai Nesselrath представи първата си колекция като дизайнерски директор. Вместо демонстративно ново начало той се върна към края на 50-те и началото на 60-те години и използва този период като отправна точка за по-млад и лек гардероб.
Драпираните рокли напомняха за разхвърляни сутрешни чаршафи, появиха се пижамени елементи, дълги палта, миниполи, тъмен деним и работни дрехи с прецизна конструкция. Дебютът беше сдържан, но достатъчно ясен, за да покаже, че Nesselrath няма намерение да превръща Carven в поредния шумно рестартиран бранд.
Balenciaga
При Balenciaga Pierpaolo Piccioli продължи една от най-интересните линии в работата си за къщата – пренасянето на couture техниките върху всекидневни дрехи. Дънки, бели тениски и ризи получиха конструкции, които обикновено очакваме от много по-формален гардероб.
Бялата риза беше оформена с редове от шевове, които изграждаха пеплум, денимът беше разкроен необичайно, а коконовите обеми и силните цветове напомниха за архитектурната строгост, която винаги е стояла в основата на Balenciaga. Финалът с Anok Yai в розов шифон и равни Mary Jane обувки беше най-ясният образ на тази среща между висша мода и всекидневие.
Cecilie Bahnsen
Cecilie Bahnsen също работеше с добре познатите си кодове, но този сезон ги приближи до реалния гардероб. Колекцията „Any Given Day“ запази обемите, бродериите, прозрачността и апликациите, но ги смеси с деним, тениски, работни елементи и технически материи.
Част от конструкциите можеха да бъдат сваляни или регулирани, а силуетите бяха по-дълги и по-тесни. Романтиката остана, но вече не изглеждаше ограничена до специален повод.
Следобедът рязко смени настроението.
Rick Owens
Rick Owens отново използва пространството пред Palais de Tokyo като част от самото ревю. Дълга рампа пресичаше басейна, а водните струи около моделите превърнаха дефилето в почти церемониална процесия.
Колекцията обаче беше по-лека от обичайното. Owens говореше за ангели и „добри вещици“, а тежките форми бяха редувани с парашутна коприна, прозрачни конструкции, восъчна кожа, сярно жълт деним и по-деликатни обувки. Това беше по-светъл Rick Owens, без да се губят странността и усещането за ритуал, които правят работата му толкова разпознаваема.
Schiaparelli
При Schiaparelli Daniel Roseberry отново доближи ready-to-wear до couture. Преувеличените пропорции, сюрреалистичните детайли и играта с тялото останаха, но този път по-интересен беше въпросът как тези идеи работят извън големия сценичен момент.
Schiaparelli все още умее да създава образи, които мигновено привличат внимание, но ready-to-wear линията все по-ясно показва желание да предложи и реален гардероб. Това е далеч по-сложна задача от създаването на един силен кадър – и точно затова е толкова важна за следващия етап на къщата.
Isabel Marant
Денят завърши с Isabel Marant, където кожа, деним, бохемски детайли и леко небрежно стилизиране отново останаха в основата. Тук промяната не идва чрез големи жестове, а чрез пропорциите и начина, по който отделните дрехи са подредени една спрямо друга. Лекотата, бохемските препратки, кожата, денимът и усещането за дрехи, които изглеждат по-добре, когато не са прекалено старателно стилизирани, остават.
Разликата е в контрола. Kim Bekker постепенно изчиства част от декоративността и оставя пропорцията и отношението между отделните дрехи да говорят повече. Това не е опит Isabel Marant да стане друга марка, а да се намери следващата версия на нещо, което работи вече повече от три десетилетия.
Day 4 показа не толкова обща тенденция, колкото различни степени на увереност. Някои дизайнери вече знаят точно какво искат да кажат, други тепърва започват да го формулират. И може би точно затова денят беше толкова силен – нямаше една доминираща идея, а няколко напълно различни начина да се прави мода убедително.