Една година след дебюта си в Chanel Матю Блази вече няма нужда да доказва, че може да работи с кодовете на къщата. За пролет-лято 2027 той прави нещо по-интересно – използва ги, за да разкаже как една жена може да бъде много различни версии на себе си през различните периоди от живота си.
Самият Блази определя колекцията като разговор за „жените в една жена“, а в случая тази жена е Габриел Шанел. Затова SS27 не следва архива хронологично и не възпроизвежда отделни исторически образи. Различни моменти от живота на Шанел се наслагват един върху друг – ранният й бунт срещу корсета, „заемките“ от мъжкия гардероб, любовта към трикото, вечерните рокли от 30-те години и костюмът, с който тя се завръща в модата след войната.
Точно това наслагване прави първата част на колекцията толкова силна. По дрехите остават следи от конструкции, които сякаш вече са били премахнати – линии, напомнящи банели на корсет, пеплуми, високи яки и очертания на корсажи. Формите са познати, но никога напълно завършени в историческия си вид. Те изглеждат като памет за начина, по който женското тяло някога е било обличано, преди Chanel да започне систематично да освобождава това тяло.
Най-силната нишка отново е мъжкото облекло. Официалното сако губи ръкавите си и се превръща в грубо изрязан елек, панталоните стоят до много тесни поли, а кодовете на мъжкия вечерен гардероб постепенно преминават в дълги рокли. Блази не превръща garçonne образа в костюм. Мъжкото и женското просто започват да съществуват в една и съща дреха.
Това е важна разлика спрямо голяма част от съвременните опити да се „модернизира“ Chanel. При Блази промяната не идва от това сакото да стане по-голямо или полата по-къса. Тя идва от конструкцията. Той разглобява механизма, чрез който Chanel се е превърнал в Chanel, и после го сглобява отново така, че дрехите да могат да се движат.
Особено красиви са вечерните предложения. Роклите от 30-те години са изградени по диагонала, покрити с пайети, плетени или мъниста, но остават толкова леки, че сложността им почти изчезва в движението. Това е една от постоянните обсесии на Блази – майсторството да не се превръща в демонстрация. Луксът се намира в начина, по който една материя пада, докосва тялото или изглежда почти невъзможно лека, а не непременно в количеството украса.
Още по-интересни са прозрачните силуети, изградени от различни пластове принтирана коприна. Цветовете се променят като небе през различните часове на деня – сутрин, златния час, нощ. Те внасят усещането за време, което преминава през цялата колекция. Много от дрехите не изглеждат фиксирани, а сякаш постоянно преминават от едно състояние в друго.
Птицата е очевидният символ на вечерта, но за щастие Блази не оставя идеята само на нивото на декорацията. Бързолети и лястовици се появяват по копчета, бижута и бродерии, а смисълът е пряк – свободата като основна идея зад начина, по който Габриел Шанел е мислела облеклото.
Тук идва и едно от най-добрите решения в цялата колекция – новият „smocked tweed“. Туидът, вероятно най-разпознаваемата материя на Chanel, е разработен така, че да стане еластичен, мек и изключително подвижен. Вместо костюмът да структурира тялото, той започва да се държи почти като втора кожа. Това е техническа промяна, но и много точен начин да се върне първоначалният радикализъм на Chanel. Защото революцията на Габриел никога не е била само във външния вид на дрехите, а в свободата, която те дават на жената.
И точно тук се усеща най-ясно разликата между дизайнер, който просто познава женския гардероб, и дизайнер, който действително обича жената, за която създава. Това винаги личи в дрехите. Личи по начина, по който материята следва тялото, по вниманието към движението, по отсъствието на ненужна строгост и по желанието една жена не само да изглежда добре в дадена дреха, но и да поиска да я носи.
При Блази това усещане присъства все по-силно. Той не гледа на жената като на носител на концепция и не я използва, за да демонстрира дизайнерска виртуозност. Дрехите му оставят място за характер, движение, промяна и настроение. Те са сложни, без да изглеждат трудни, красиви, без да бъдат наказващи, и женствени, без да превръщат женствеността в клише.
Колекцията започва и завършва с една и съща препратка. На подиума се появява оригинална чанта 2.55 на Габриел Шанел от архива на къщата, а между началото и края аксесоарите преминават през различни периоди и различни интерпретации – нови flap bags, закопчаване като верижка на часовник, чанти, напомнящи облаци, и почти сюрреалистична minaudière във формата на клетка, от която птиците вече са избягали.
Този последен образ обяснява SS27 почти по-добре от всичко останало.
Блази не се опитва да освободи Chanel от собствената му история. Той приема, че тази история винаги ще присъства – костюмът, 2.55, туидът, черното и бялото, мъжкият гардероб, бижутата. Въпросът е дали тези символи ще останат затворени в собствената си легенда, или ще могат отново да се променят.
След година начело на къщата отговорът му вече изглежда ясен. Chanel при Матю Блази постепенно спира да бъде колекция от разпознаваеми кодове и отново започва да бъде начин на мислене за жената и за дрехите, които тя действително би поискала да носи.
И може би точно това прави SS27 толкова убедителна. Тя не изглежда като опит да се създаде „нов Chanel“, а като Chanel, който отново разбира защо една жена трябва да поиска да го облече.