За няколко поколения софиянци ЦУМ е много повече от сграда в центъра. Той е място за срещи, ориентир, част от семейната разходка и от онези покупки, които се обмислят предварително. За хората, които пристигат в столицата от други градове, посещението му дълго време е почти задължителна спирка. За самата София той постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите сцени на градския живот – място, в което се срещат вкусът, навиците, амбициите и представите за това как изглежда модерността.
Централният универсален магазин отваря официално на 15 април 1957 г. Сградата, проектирана от архитект Коста Николов и завършена година по-рано, е част от новия монументален център около Ларгото. Разполага със седем етажа и около 18 500 квадратни метра площ, а при откриването в нея се предлагат повече от 4500 вида стоки.
За времето си ЦУМ е представян като най-големия и най-модерен универсален магазин в България и един от най-впечатляващите на Балканите.
Мащабът е част от въздействието, но усещането идва и от начина, по който пространството е организирано. Посещението има собствен ритъм – разглеждане, сравняване, движение между етажите, спиране пред щандове и витрини. Първите ескалатори в България се появяват тук и сами се превръщат в атракция. Сред любопитните експонати при откриването има дори четириместен автомобил Renault.
С времето сухите числа остават на заден план, а сградата започва да трупа онова, което превръща една локация в част от паметта на града.
На партера се продават бижута, цветя, сувенири, картини и детски играчки. Вторият етаж е посветен на дамските стоки, третият – на мъжките, а по-нагоре се намират мебели, техника и музикални инструменти. Архивните фотографии от края на 50-те показват дамска конфекция, платове, обувки и внимателно подредени щандове в просторни търговски зали. Има ресторант и сладкарница, така че ходенето до ЦУМ лесно се превръща в цял следобед в центъра.
Оттук започва и връзката с модата.
Днес сме свикнали с почти неограничен достъп – нови колекции, онлайн магазини, международни доставки, социални мрежи и постоянен поток от образи, които всекидневно променят представата ни за това какво е актуално, красиво или желано. В София от втората половина на XX век отношенията с вещите са много по-бавни и много по-лични. Изборът е ограничен, определени стоки се намират трудно, а хубавият плат, добре направената обувка, новото червило или дрехата, която се отличава от останалите, могат да придобият значение, което днес трудно си представяме.
Витрините на ЦУМ участват активно в този процес. Те показват как изглежда добре облечената жена, какво носи модерният мъж, как се подрежда домът, какво се подарява и кое заслужава внимание. Във време, когато визуалната информация достига до хората по-бавно, една добре направена витрина в центъра на столицата има съвсем различна сила.
Модата тогава изисква повече въображение и повече участие от страна на човека, който я носи. Платът се превръща в рокля при добра шивачка, една качествена чанта остава в гардероба с години, дрехата за специален повод се пази и помни. Стилът често се ражда от ограничението – от умението да намериш, да комбинираш, да преправиш, да разпознаеш качество. В този контекст ЦУМ се оказва едновременно масов магазин и място, през което човек може да изгради нещо съвсем лично.
През първите години през магазина преминават между 25 000 и 30 000 души дневно, а през 1988 г. броят им достига около 120 000. Зад статистиката стоят хиляди малки истории – срещи пред входа, родители с деца, хора, дошли специално от друг град, покупки за сватба, за първия учебен ден, за новия дом, за Нова година.
Градската памет се събира точно по този начин. От маршрути, които се повтарят с години, от навици, които се предават между поколения, от места, чиито имена постепенно започват да означават много повече от адрес.
След 1989 г. този свят започва да се променя с огромна скорост.
Преходът носи нова култура на потребление. Стоки, които доскоро са били трудни за намиране, започват да се появяват на все повече места. Международните марки навлизат в страната. Частната търговия променя центъра, а след нея идват моловете, глобалните вериги, онлайн магазините и напълно различен начин, по който градът купува, избира и показва статуса си.
Между 1999 и 2001 г. ЦУМ преминава през мащабно обновяване и постепенно се насочва към модел с офиси, бутици и търговски площи от по-висок клас. Универсалният магазин, в който почти всичко може да бъде намерено под един покрив, започва да принадлежи на друга епоха.
Промяната носи един от най-интересните парадокси в историята на сградата. София получава достъп до света, към който дълго е гледала с любопитство, а в същото време ЦУМ започва да губи централното си място в градското въображение.
Луксът вече няма един адрес. Международните брандове се появяват по „Витошка“, после в новите търговски центрове, в списанията и накрая в телефона. Изборът става по-голям, скоростта – по-висока, пазаруването – все по-малко зависимо от конкретно място. София вече няма нужда от една сграда, която да събира цялата й представа за модерност под един покрив.
Това обяснява донякъде и странното присъствие на ЦУМ днес. Архитектурата му продължава да доминира пространството, но социалната му роля е променена почти до неузнаваемост.
Сградата остава в един от най-наситените исторически участъци на столицата, между Ларгото, Министерския съвет, джамията „Баня Баши“, Халите и булевард „Мария Луиза“. Трудно е да преминеш оттам, без да я забележиш. За много хора обаче тя вече е част от градския фон, а не причина да отидат до центъра.
През последните години отново се говори за преосмислянето на пространството – с музейни зони, хотел, ресторанти, бизнес и събитийни функции. Следващият живот на ЦУМ тепърва ще се пише, но сградата носи твърде много натрупана история, за да бъде възприемана единствено през бъдещото си предназначение.
Зад фасадата остава една много по-интимна история на София. Историята на нещата, които хората са искали да притежават, на начина, по който са искали да изглеждат, на онова, което са приемали за красиво, ново, качествено или престижно. Дамската конфекция, платовете, първите ескалатори, семейните покупки, международните бутици от годините на прехода – всяка епоха оставя тук собствената си представа за добър живот.
Днес можем да поръчаме почти всичко от почти всяка точка на света и да го получим, без да напускаме дома си. Затова вероятно ни е трудно да възстановим усещането за време, в което едно място е можело да събира толкова много очакване.
Ако човек застане пред ЦУМ и погледне към дългата му фасада, все още може да си представи онази София, която идва в центъра, за да разглежда, да избира, да се среща и да види отблизо как би могъл да изглежда един малко по-различен живот.
София от другата страна на витрината.