При Mugler тялото никога не е било просто основа за дрехата. То е материал, който може да бъде моделиран, удължен, преувеличен и превърнат във фантазия. Именно към тази идея се връща Miguel Castro Freitas в SS27 и за първи път от пристигането си в къщата изглежда напълно уверен в начина, по който използва наследството на Manfred Thierry Mugler.
Колекцията носи името Naturalia X и завършва неговата A Trilogy of Glorified Clichés. След блясъка на Stardust Aphrodite и дисциплината на The Commander, третата глава се обръща към природата, инстинкта и трансформацията. Не към романтичната им версия, а към нещо по-странно, по-чувствено и понякога почти хищно.
И точно тук тялото отново се превръща в архитектура.
Раменете, талията, бюстът и бедрата са изградени с почти математическа точност, но строгата конструкция вече не стои неподвижно. Силуетите започват да се извиват, разтварят и променят в движение. Металически материи, ресни, пера, органични форми и повърхности с животински асоциации постепенно нарушават дисциплината, която определяше първите две колекции на Freitas.
Това е и моментът, в който неговият Mugler започва да става по-интересен.
Архивът на къщата лесно може да бъде сведен до няколко от най-разпознаваемите му символи – силно рамо, прибрана талия, корсет и драматичен вечерен силует. Истинският свят на Thierry Mugler обаче винаги е бил много по-странен. Жените му се превръщаха в насекоми, роботи, хищници, морски създания и фантастични същества, а красотата често се появяваше точно там, където човешката форма започваше да се деформира.
В SS27 Freitas най-после допуска повече от тази ексцентричност.
Това е важна промяна спрямо първите му сезони, в които уважението към архива понякога беше толкова силно, че започваше да ограничава собствената му позиция. Сега кодовете на Mugler продължават да бъдат ясно видими, но вече служат като основа, върху която дизайнерът надгражда, вместо като система, която трябва внимателно да следва.
Присъствието на Björk около колекцията също не е случайно. Визуалният й свят от десетилетия изследва точно същата територия между природа, технология, човешко тяло и фантазия. Заедно с препратките към архивния Mugler тя помага да се разбере посоката на Naturalia X – човешката форма тук не е окончателна, а постоянно подлежи на промяна.
И точно това отличава Freitas от периода на Casey Cadwallader. Предишният Mugler беше изключително добре настроен към културата на моментния образ – прозрачни материи, бодита, прорези и силуети, които можеха да бъдат разпознати веднага върху знаменитост, червен килим или екран.
Freitas търси различно темпо. При него вниманието се връща към кройката, пропорцията и начина, по който дрехата променя фигурата. Еротиката също идва от друго място – от линията на рамото, от прекалено прибраната талия, от разликата между твърдата конструкция и движението на материята.
Това прави неговия Mugler по-малко моментален, но значително по-богат за разглеждане.
Най-същественото в SS27 е, че за първи път архивът не изглежда като основния герой на колекцията. Той присъства навсякъде – в пропорциите, животинските мотиви, футуризма и театралността – но вече работи зад дизайнера, вместо пред него.
След три сезона Miguel Castro Freitas постепенно намира правилната дистанция до наследството на къщата. Достатъчно близо е, за да разпознаем Mugler още в първия силует, и достатъчно свободен, за да започне да го измества в собствена посока.
В Naturalia X строгата архитектура на първите му колекции започва да расте, да се извива и да мутира около тялото. Именно там Mugler отново става странен, чувствен и малко непредвидим.
И точно там започва да става негов.